Нощ е тъмна, таласъмна,
лягам сякаш на бодили,
във легло ли ще осъмна,
в ров ли пълен с крокодили?
Мрежи мятам, правя, струвам,
сън безпаметен да хвана
и от нерви марширувам
по стените и тавана.
Нощ е тъмна, непрогледна,
а стрелките - от олово,
знаем си с,е душо бедна.
Пак любов ли? Не... отново.
© Надежда Ангелова Все права защищены