Полудявам, щом не си вече до мен
и плача, и страдам, измъчвам се всеки ден.
Мога ли, кажи ми, така да живея,
ще мога ли отново пак да се засмея?
Дали ще изгрее слънце в моя ден
и радост най после пак да има за мен?
Защо смъртта ни двама раздели,
аз още те обичам, не виждаш, нали?
Ти си горе, аз зная, на небето,
но болката в мен, разкъсва ми сърцето.
На тебе то все още принадлежи,
въпреки, че някой с теб ни раздели.
Но никой не може от мене да те вземе
и обичта ми към тебе тъй лесно да отнеме.
Не мога да спра името ти да не изричам,
Татко мой, аз още те обичам!
© Илия Левков Все права защищены