пръстите на дъха ти
галят всичко зло в мен
галят ме, цялата съм в плен
галят, чакат да стане ден
и слънцето да разцъфне
боба да покълне
но не,
рано е още,
има още много нощи
да те чакам, свита под прозореца
да те чакам, легнала на покрива
да те чакам отвън пред апартамента,
в който плакахме
целуваш врата ми
и отлитам във вселената на безкрайното
и те чакам, легнала на стола
и те чакам, свита пред вратата на Ада
и те чакам
и едва поемам дъх
и все чакам
и не поемам дъх
легнала на скута ти
свита
гали ме юмрука ти
свит
© Елисавета Емилова Все права защищены