Обичай ме, когато сме сами,

телевизора е пуснат,

а пък твоите очи

все намират мойте пусти.

Когато сме сред хора,

не помисляй да ме пуснеш -

тълпата ще ме сграбчи

преди да ме целунеш.

Стой до мен, че във война сме,

разстоянието води.

Ако пламъкът угасне,

ще съм сляпа за любов и

нищо няма да е ясно.

Обичай ме, когато съм отчаяна.

Говоря против нас, но

съм от гняв така замаяна.

Безпомощно

плача от нерви и викам,

а ти ме прегръщаш

и всичко си имам.

Обичам те, когато сме сами,

другите нищо не знаят...

до кръв как държим се и малко поне

със сълзи забавяме края.

От любов не боли, слънце,

аз съм щастлива -

ти тук ме правиш

най-истински жива.

В същото време се боря със всичко -

често си плача от нерви и викам,

а ти ме прегръщаш.

И всичко си имам.