Вървеше и подритваше спомени

От всеки ъгъл изскачащи

Косата си вързала високо

Да не си играе с вятъра

На ушите нямаше обеци

На ръцете не носеше гривни

Само едно кръстче красеше

Бледата ѝ, измъчена шия

Не беше вярваща

Но в последно време

Носеше кръстче

Имаше нужда от него

Гърдите пак я боляха

Нещо я раздираше отвътре

Никой доктор не успя да ѝ каже

Какво не бе наред

Преди няколко месеца свали брекетите

Най-щастливият ден в живота ѝ

Усмихваше се широко

На познати и непознати

Вечерта се напи в бара

Тръгна си с един от вторите

На сутринта се събуди в мръсна стая

Главата я болеше

Погледна мъжа в леглото

Погледна го пак

Оказа се първата ѝ любов

Не го беше виждала оттогава

Не го беше познала

Не приличаше на себе си

И тя самата едва се разпозна във огледалото

Скоро нямаше да се погледне отново

Гърлото я болеше ужасно

Той имаше дъх на цигари

Сигурно и тя беше пушила

Въпреки самата себе си

На пода имаше счупена бутилка

По ръцете ѝ имаше синини

А спомените се бяха изтрили

Заедно с усмивката ѝ от вчера

Тя се облече набързо

Прескочи преобърнатата бутилка

Тогава той се събуди

Защо трябваше да се буди

Погледна я със замъглени очи

И ѝ каза, че я обича

С дрезгав от цигарите глас

После се изсмя диво, цинично

Разкашля се 

Разтърка очи и впери поглед в нея

"Тебе май те познавам"

Тя отвори вратата

Не погледна назад

И избяга завинаги

Както някога той

Сега върви без посока

и подритва спомени по улицата

Нещо я стяга в гърдите

Не знае какво е

Докторите нищо не казаха

Не е вярваща

Но на шията си носи кръстче