24 окт. 2012 г., 12:37

* * * 

  Поэзия
525 0 0

Бил ли си някога нараняван?
Въпрос на време е да бъдеш.

Тогава ще познаеш себе си

и всичките си същности.

 

Личността е низ от състояния,

събития - предизвиквани обрати.

Тя е висша форма на човека,

използвал често нейните похвати.

 

За да запазиш недокоснато сърцето си,

не оголвай душата си пред никого,

или се моли да не си влюбиш искрено.

 

... Знам.

Наранявали са те, навярно.

Било е, може би, някога отдавна.

И ако виждаш лика ù в огледалото,

болката ти е била голяма.

 

Да пазиш снимка на нощното си шкафче 

и безнадеждно да я гледаш...

изгаря нещо вътре в тебе

и нещо ти отнема.

 

Знаеш какво е да даваш

и помниш какво е да губиш.

Животът по-бавно тече през твоите вени, 

когато любовта си отива.

 

Мечтите разбити, доверието счупено.

Типичната житейска драма.

И всичко е изгубено.

 

Някога бил ли си нараняван?

Страхуваш ли се

и би ли си го причинил отново?

За следващата

 чувства и сърце  ще имаш ли,

за да ù се отдадеш напълно?

 

Би ли скочил, но от по-високо,

след като знаеш, че и от ниско боли?

Животът просто те носи,

а ти  искаш да летиш.

© Станка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??