Белотата на снега обърква сетивата,

на моменти заслепява.

Подир да се стопи или изтлее,

разперваме ръце, по гръб потъваме

в чаршафа на приумица сезонна.

Представяме си, че сме ангели

с измислено от двама местожителство.

Макар и временно под тази фотография

тревата кротко спи.

И няма сила да ни върне на земята -

дори и гравитацията е безсилна.

Комините издишват саждите от огъня свиреп.

Те падат във обратен ред - снежинки черни.

Контрапунк на нашите илюзии.