И пак задавам вечния въпрос -
защо живеем?
Разпъват пак Иисус на кръст,
а ние му се смеем.
Алчни, покварени, жадни за мъст...
С Бога нивга няма да се слеем.
Размахваме заканително пръст,
а всъщност в стадо продължаваме да блеем.
Сърца и умове загубили във облак гъст.
Горяхме, но сега просто тлеем.
Хуманизмът губи своя ръст
и ние за революцията пеем. ...