teodorski1
25 19
16 июн. 2015 г., 00:23

* * * 

  Поэзия » Пейзажная
968 0 2

Зима е.
Нощ, а полето се белее.
Сякаш някой шепне,
а просто вятърът ти вее.

 

Ни крачка
чува се снега да мачка.
Ни детската закачка

 

Тихо е.
И тишината нарушава
само влака,
щом по релсите минава.

 

Сякаш...
Спрял си себе си да чакаш
и протакаш ли, протакаш.

 

И търсиш.
Мериш с поглед далечината.
Звездите до безкрай броиш,
но вече скрива ги зората.

 

Идилия.
Но умира.
Успя ли да запомниш?
Спаси ли я?

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми това, че умееш да придаваш атмосфера с думите си. Поздрав!
  • Добри образи си сътворил! Умееш да рисуваш със словото. Хареса ми зимната идилия! Чудесна творба! Поздрав от мен и ведър ден!
Предложения
: ??:??