Insect- (Христо Иванов)
61 54
22 мая 2005 г., 01:45

20.05.2005г. 

  Поэзия
1315 0 2
Дращя по стената,
няма никой наоколо,
свличам се на земята ,
сенки наблизо ,
а съм тук сам със себе си
и ако искаш откъсни ми главата,
толкова ме боли.
Последното, което може да видиш
е блясък в очите ми,
а как искам да видиш света през моите очи.
Остава да кърви,
просто искам да се усмихна отново.

© Христо Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ами то ника ми е случайност , просто се роди първо от една случайно чута песен преди готини на папа роуч ... и от там, само че сложих едно тире, което вече ми стана като запазена марка
    ------
    чувствата се продоляват - все някога помни това, аз все още се надявам
    ------
    а твоето прасе в клетка на антибиотъци как се роди?
  • общо взето така си представям че би говорило едно насекомо с наранени чувства. как си избрал псевдонима си?
Предложения
: ??:??