22.09.2017.
(експромт)
Сиви облаци надвисли –
всеки миг ще завали...
Тъжно бродят, тъжни мисли,
мъкнат есенни мъгли...
И от тук натам: какво ли,
и къде ли по Света?!...
Ще оставим ли в неволи
да ни води Есента!?...
Но като в онази притча
с глупавите синове,
помощ няма да притича
с есенните ветрове...
И сами ще трябва значи
из мъглите щем--нещем,
даже буря да ни влачи
Пътят си да изберем!...
... А преминали мъглите
и във Есента Живот
да намерим... И честити
да се радваме на плод...
Есента
© Коста Качев Все права защищены