28 июл. 2015 г., 08:45  

24.07. 

  Поэзия » Другая
591 0 10
Питаха ме защо съм спряла да пиша, а аз на шега отвръщах, че музата ми е умряла. Парадокс е, че възкръсна след като претърпях катастрофа. Припомних си стихотворението ми "Ако знаех...", а след него се роди и останалото... заедно с моята още по-голяма жажда за живот. Стихотворението написах днес, след безсънна нощ, но ще го кръстя на онзи черен петък... Всъщност, трябва да приема, че е имало и нещо бяло в него, защото ме има ТУК и СЕГА...
Защото Бог ме обича.
„Ако знаех, че утре ще свърши света, аз ще имам цял ден, за да....” (P.\\//.S)
24.07.
Ако знаех... Но нямаше как да знам.
За секунди светът се обръща.
После божия воля - или курбан,
или почернена къща.
Зная само, че нямам време за губене -
изгрева е така далечен...
Има хиляди вдишвания за влюбване...
И един дявол – да им попречи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Все права защищены

Предложения
: ??:??