*  *  *

                                                              Развълнувай ме, накарай ме да тръпна,
                                                              да плача, да треперя; после възсъздай очите ми,
                                                              ако можеш.            

Само част от езика (оградена със скоби) :

това е светът, който бих могъл да изговоря,

който познавам, владея, и в който правя промени,

и който нося винаги и навсякъде с мене.

Имената за хората, релефът за формите,

думи за в бъдеще, думи за спомени,

думи за всичко познато, докоснато,

за преди малко, за сега и за послето.

Но рядко казваме нещо искрено,

най-вече тогава, когато изгряват звездите ни,

и това, което остава трайно и истинско

вместо в думите ние пазим в очите си.