eva_32 (Ева Корназова)
110 774
14 мая 2009 г., 19:34

* * * 

  Поэзия
727 0 7

Миналото спи до мене,

нощем даже ме прегръща.

Аз – фалшиво отегчена,

недоспала му се мръщя.

То – нахално, със усмивка

ми напомня все коя съм.

Със насмешка ми намига

и посяга да ме хване.

Миналото е до мене...

Бягах, крих се, падах...

Бягах...

Борих се и побеждавах.

Губих. Плаках мълчешката

и умирах, и се раждах,

спомнях си пак забравях

и на дъното на ада

                            бях,

но пак не се предадох.

Но спечелих ли войната,

щом врагът ми спи до мене?

Не успях да му избягам,

Нито да го завладея.

Не успях да го измия,

не успях да го удавя.

Не успях и да се скрия...

Не успях да го забравя.

© Ева Корназова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "По-добре белези от миналото,отколкото белезници в бъдещето" М.Х.
  • Трябва да се примирим и да живеем с миналото, иначе ще го преживеем отново, Ева! Размисли ме за кой ли път, а е празник...Ваше Благородие
  • Миналото е част от нас и ние сме част от миналото! Не можем да го изтрием. Можем единствено да си простим грешките и да запазим хубавите спомени и положителен опит, които да "вградим" в настоящето и бъдещето!...
  • Много е хубаво!Но по-добре с минало все пак...Поздрави!
  • "Не успях...."
    .......................................................................
    Никога не знаем, какво печелим, когато не успеем и
    какво губим, когато успеем... В случая е за хубаво...!
    Размислящ стих! Много ми хареса! Поздрави за оригиналната
    идея и отличното й реализиране в прекрасен стих! БЪДИ!
  • много, много хубав стих...Не успях...
  • намери си заглавието! знам, че това е може би най-трудната част, но текстът ти си го иска! дължиш му го!
    такава красота (макар и тъжна) не бива да се крие зад "***"!

    много!

    п.п. "спомнях си И пак забравях" - заради ритъма... лично мнение
    п.п.п. много много!
Предложения
: ??:??