14 мая 2009 г., 19:34

* * * 

  Поэзия
731 0 7
Миналото спи до мене,
нощем даже ме прегръща.
Аз – фалшиво отегчена,
недоспала му се мръщя.
То – нахално, със усмивка
ми напомня все коя съм.
Със насмешка ми намига
и посяга да ме хване.
Миналото е до мене...
Бягах, крих се, падах...
Бягах...
Борих се и побеждавах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Все права защищены

Предложения
: ??:??