Яна. (Без Име)
9 1
31 окт. 2019 г., 23:17

26.10.2019 || част 

  Поэзия » Другая
607 2 2

Стограмовата чаша - вече литрова. 

Двукубиковия шприц - вече десетичен. 

За мен лечение, за вас - отрова. 

За мен, проблем личен, всеки е безразличен. 

 

В пясъкът надълбоко крака заравях,

в Бургас на плажа часове плаках. 

Вътрешностите сама си вадех, 

кога ли ще умра, не и днес? Чаках. 

 

Малко момиче, къде се дяна?

Удави душата си в морската пяна? 

Питам те, коя беше преди да си Яна? 

Малко момиче, пак ли в пропастта избяга? 

 

Леглото пропада, душата изгаря. 

Поредна цигара паля, Слънце изгря. 

Ето - бутилката пак е тук, 

а лицето ми посреща поредния юмрук. 

 

Гротески мисли я вълнуват Яна, 

на последната спирка живота ѝ е спрял. 

С пирони душата си заковала, 

като човек, живота си пропилял. 

 

© Без Име Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "С пирони душата си заковала" - това ми хареса, доразвий го.
  • Една душа изплаква за помощ! Изповедта е шокираща с неподправен разкъсващ съзнанието стремеж към самоунищожение...Има ли пощада?!
Предложения
: ??:??