19 апр. 2011 г., 22:06

280 

  Поэзия » Оды и поэмы
934 0 2

Спирката е фраш със сган!

Ней споделям участта.

Чакаме Левиатан,

да му влезем във пастта.

 

Чакаме, но той не идва,

явно днеска не яде!

А пък може би не вижда, 

че храна ще се даде!

 

Дажбата му бе голяма 

и растеше с всеки час,

а пък може би бе рано

той да схруска всички нас!!

 

Вдигнах моята глава

и погледнах небесата!

И отправих аз слова

молитвени към божествата:

 

"Нека бъде ваща воля!

Ще отделям двойна дан!

Само, много ви се моля,

дайте ни Левиатан!

 

Всички до един сте мъдри,

властвате над този ад.

Затуй нека се дотътри

и засити своя глад!

 

Ще приема аз исляма,

християнство, даоизъм!

Дайте правилната вяра,

спрете с този тероризъм!!"

 

Чуха ли ме, аз не знам

и не ще го проумея!

Има ли Левиатан

или тук ще остарея?

 

Знам, не се намирам в рая,

не в библейския Едем!!

Но ще дойде ли накрая,

някога във този ден??

 

И когато в мен надежда 

всякаква са умъртви,

нещо своята одежда

моментално си свали.

 

Беше дълго и пръхтящо

с кожа сякаш от стомана!

Бе голямо и смърдящо - 

ДА, ДОЙДЕ ЛЕВИАТАНА!!!!!!!!!!!!!!!!

 

Ала имаше проблем - 

той отдавна бе заситен!

Май оставам в тоз' джендем,

някой друг път ще опитам...

 

И накрая той замина,

тътрещ цялото си бреме!!

Аз оставам и загивам,

всичко е въпрос на време!!

 

 

 

 

 

 

 

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??