....

17 июл. 2012 г., 23:19

Поэзия

687 0 1

Стоя сама в мрачната стая,

пълна със спомени и мечти.

Разбитите детски мечти,

навяващи само тъга,

за отминалото „утре“, за изгубения шанс.

Сега стоя в тихата стая,

чувам как последните песъчинки

на живота се отронват тихо на стария под.

Подът на детския смях, който роди мечтите,

а сега ги отнема безмълвно, необратимо.

Кой ще ми върне сълзите,

кой ще ми даде, отново, надежда за живот?