Ти си всичко... останалото,
останалото съм аз –
твоя сянка,
образ в огледало.
Не си отивай.
Цветята са за теб,
знам, нямат край
моите закъснения,
твоето очакване,
сезоните,
дните, дългите
нощите, празните,
времето не чака,
безконтролно тече,
изплъзват се часовете.
Не си отивай... мое лято.
© Виктор Добрин Димитров Все права защищены