23 дек. 2011 г., 19:55

* * * 

  Поэзия » Любовная
872 0 4

И пак останала сама се питам:
има ли те, ти ли си, или е сън?
Затварям притихнала очи и ето ме -
отново с теб съм в съня.
Отново ме доксва познатата ръка,
обгръща ме, притиска ме
със сила нежна и неумолимо
захвърля ме в нощта.
Бурно впиваш пръсти в разрошената ми коса,
отмяташ ме назад и сластно, диво с устни
поемаш моите.
Отпиваш нежността от тялото ми,
жаден от нестихващ порив
на огнено желание.
Изгаря те…
Потапя те… в мен, докарай…
Не спираш… ръцете ти ме молят,
жадуват ме…
Не спирай… изпий ме до последната ми
капка въздух.

© Живка Паскалева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??