Днес питах се имам ли смелост
да мога да кажа: "Прости!",
да срутя лъжливата крепост,
която помежду ни стои.
Да се изправя гордо пред теб
и да ти кажа колко мълчах,
а после да тръгна напред,
нищо, че така ме е страх.
И дълго се взирах в тревите,
да търся отговори безброй,
напразно аз роних сълзите,
страхливка съм, няма покой.