От пожара на твоята "обич"
във душата ми скръбна
остана единствено пепел!
И вървейки по пустите столични улици
аз със просяците прегръщам се!
Ние толкова много сега си приличаме -
те протягат ръка за хляба, насъщния,
а аз за обичта си, която нейде изгубих...
И подобно на тях се моля на Господа
още ден дано да оцелея!
Обещавам да ида във храма му после,
свещ да запаля една благодарствена,
да се обърна и да си тръгна пречистена...
без тебе... отново без тебе...
© Катя Конова Все права защищены