Изтърках пътищата си от ходене, да търся и да не... намирам. Изплаках всички сълзи на разсъмване - росата, не ме питайте от що е.
Старателно, във стари вестници, аз лично опаковах всички спомени. Един оставих само да ме води. Спомен...
А после даже и изпрах надеждите, едничка само си оставих, до... последно. Раздадох ризите, дори и скъсани, на бедните, все някой ще опита да ги скърпи.
Измих ръцете си с последната вода, останала по локвите. Запалих слънцето, че още тъмно бе, а трябваше ми малко светлина...
Вървях... измежду капките. Защо ли пак проплака синьото небе?! Но не мокреше. Оставах суха между тях. А май не искаше да спира скоро.
И после в залеза - отчупих късче от луната. за да ми свети в късна доба, когато се опитвам плаха да пренареждам пъзел на живота си - особа...
И после в залеза-отчупих късче от луната
да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзел от живота...ако мога...
--------
много...много ми хареса...красива нежна тъга...
с обич, Златна Нели.
Геновева, честно, имаше и друг финал, но...реших после това да е, не че и на мен ми се вързва. А ,честно, не съм почитател на съвършената рима, защото пиша, така както ги и усещам нещата. Но обещавам да помисля за този пусти финал Благодаря и на останалите, които са се отбили да четат. Прегръдки от мен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзел от живота...ако мога...
--------
много...много ми хареса...красива нежна тъга...
с обич, Златна Нели.