toxin (Таня Донова)
357 4102
23 окт. 2019 г., 21:41

*** 

  Поэзия
1151 10 18

Разресвам косите ти, мамо...

Как тъй, изведнъж, посивя?

Дали аз пропуснах да хвана

с тая рехава четка деня,

в който твоята младост си тръгна?

Ех, да можех така - да я спра,

мила майчице, някак да върна

абаноса пак в твойта коса.

 

Неволно се връщам, когато

бях малко, наивно дете 

и колко възторжено татко

уверявах - порасна ли, лек

ще направя, за него специално,

предпазващ от болест и смърт,

тъй силно тогава си вярвах...

Пък татко е вече отвъд.

 

Поглеждам в очите ти, мамо.

Кога посивяха и те?

Зная, вече са твърде отслабнали,

имаш нужда да бъда до теб,

а аз все препускам, препускам,

сякаш мама не ми е една

и вечно, реша ли, във скута ти

ще полагам щастливо глава!

Ръката си слагам в дланта ти...

Целувам ти, мамо, ръка.

Прости ми! Аз исках да бъда

по-добра от сега дъщеря!

Ще си идеш и ти, мамо мила,

кому ще са нужни сълзи,

щом земята те черна покрие?

И да викам "Върни се, върни!",

и косата дори да си скубя,

мила майчице, ти ще лежиш...

Върху твоето рамо търкулнах

сълзичка. Недей я бърши!

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??