Прозорецът ми гледа
към булевард,
по който винаги текат
коли, камиони, автобуси,
и само миг преди да пусна щорите,
с озъртане притичва някой облак.
***
Събудих се, измих се
и влязох в кухнята с прозявка.
На масата - не знам защо -
лежеше вчерашният чайник.
И може би защото ме мързеше,
реших да го оставя малко да поспи.
***
Компютърът е много търпелив -
запомня глупостите ми
и музиката моя слуша.
И даже щом остане сам,
като ненужно оцелял оръженосец,
държи запалена зелена лампа с името ми.
© Наследник на Куфара Все права защищены