Видях го. Той е. Познах го.
Слепецът, който на всеки от нас гостува.
Дошъл е при мен за прошка.
Иска да ме омае и с Любовта
да ме запознае.
Чувам го.
От дни пред прага ми ридае.
Разказва ми за мен, за него - мъжа
от сънищата.
За Страха, страхуващ се от Болката.
За приятелката - предателка на Любовта - Ревността...
Оплете ме. Вече съм пленница на слепеца,
но не се страхувам от Болката,
а приятелката на Любовта съм поканила сама.
Няма го. Слепецът си тръгна.
Целуна очите ми и рече:
„Да обичаш ти знаеш и миг не се колебаеш,
но да вярваш е необходимо,
в него (мъжа) и в себе си предимно!”
© Мина Все права защищены