браво, браво господине
много, много Ви благодаря
никой не беше правил това за мене
букет от букви да ми подари през нощта

вървях по лунната пътека
изведнъж проблясна светлина
и макар да сме в технологията на 21 - ви века
застана той на колена

чрез някаква магия необятна
романтика засвири изведнъж
сцената ми бе много приятна
и не ритнах в топките тоз мъж

и с глас вълшебен затананика
сякаш серенада ехото обви
всичко спря да чурулика
да чуе как буквите шумят в мечти 

вятърът издигна му словата
разпиля ги по кълбестия небосклон 
а той изчезна като маранята
само розата остана от неговия весел панталон

сълзите заваляха те тогава
дъжд от обич и искри
и седнала незнаеща какво става 
наум си тананиках думите добри