14 февр. 2015 г., 22:45

* * * 

  Поэзия » Другая
297 0 1
Знаеш ли, Мария, когато болката влезе в душата ти няма измъкване.
Пропива се във нея и я измъчва. Като нейна сянка. Сънуваш я.
Преглъщаш я. Мразиш я. А на нея не и пука, че те разяжда отвътре.
И така докато единият надделее - или ти или болката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Оливия Миланова Все права защищены

Предложения
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...

Ещё произведения »