... Какво друго ми остава,
освен да се удавя?...
Малко не на време предложен
син бряг...
Малко сложно ми става
да избягам сега...
Много минало,
никакво утре...
А на всичко отгоре
умея да плувам...
В коловози ли вплетох
всяка вчерашна радост,
та така през глава
хуквам право нататък?...
Но сега...
Колко тежък да бъде
камъка, който
искам бързо да вържа
за ранения крак?...
Не, не ми остава друго,
освен да се удавя...
.................................................
А на дъното кой ще ме чака?
© Диана Маринска Все права защищены
незасегнати от течението, по презумция - гладки.
Има зрънца в стихотворението ти.
Заглавието е впечатляващо.
А в думите ми няма ирония.