Знам, колко отчаяния са ме спохождали,

щурмували са мойта непристъпност

и мислите с невяра са оплождали,

засявали са нощите ми тръпни.

Тъгите, като листопад отгоре ми,

са стелили платната си мъртвешки.

Сто болки пуснаха в душата корени

и се разлистиха в гора от грешки.

Страхът присмиваше ми се озъбено,

подобно на бездомно, бито куче.

На чувствата в заоблените ръбове

се блъскаше до кръв животът скучен.

Но се превърнах в птица и стремително

понесох се, забравила умората.

Зачеркнах всички строги въпросителни

и с обич дадох светлина на хората.