сам съм в тази нощ студена и опасна

но мислейки за теб тя става омайна и прекрасна

спомените за твоето сладко личице

ме огряват като топло слънчице

от твоите очи се зареждам с огромно вълнение

а погледнат ли ме отлитам в друго измерение

те светят като две големи красиви звездички

а под тях цяло съзвездие от хубави лунички

с усмивката си можеш да разтопиш шоколад

с нея ще развеселиш дори и прокълнат

косите ти толкова меки като коприна

ме карат близо покрай теб да мина

тялото ти за спортист би получило овация

в същото време от теб блика нежност и грация

ти си като красиво ангелче

превърнало се в невинно прекрасно момиче

но когато започне да се мъти споменът за хубостта

бавно и болезнено се връщам в реалността

и нощта вече не е тъй омайна и прекрасна

а става все по-студена и по-опасна