Внезапно
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой
и за никъде не бърза,
и погребално бавно
изтича остатъкът
от времето.
Единствено от тишината
в душите ни зависи
спасителният вик на живите.
Плачът им
се прелива в плач
на търсещите
и никой днес не е свободен
от съвестта си,
взрян в отломките
на нашето крушение.
© Boyana Все права защищены