9 февр. 2023 г., 19:41

* * * 

  Поэзия » Свободный стих
373 1 2

 

 

Внезапно

времето е спряло

сред руините.

Не бърза вече

никой

и за никъде не бърза,

и погребално бавно

изтича остатъкът

от времето.

Единствено от тишината

в душите ни зависи

спасителният вик на живите.

Плачът им

се прелива в плач

на търсещите

и никой днес не е свободен

от съвестта си,

взрян в отломките

на нашето крушение.

© Boyana Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря сърдечно, Младене!
  • "Единствено от тишината
    в душите ни зависи
    спасителният вик на живите.
    ...
    и никой днес не е свободен
    от съвестта си,
    взрян в отломките
    на нашето крушение."

    Великолепна поезия. Липсваше Бояна!

    П.П. Благодаря ти за подкрепата на скромните ми текстове!
Предложения
: ??:??