* * *

24 мая 2011 г., 20:49

Поэзия

826 0 2

Непревъзмогнати лунни тръпки
се прокрадват по стъпките на нощта,
тихо умират незабелязани,
молещи,
искащи
да докоснат ръцете ми,
те не достигат до мен.
Аз не смогвам на ударите на сърцето си,
самоубивам се и се раждам
във всяко стенание
на любов и превратност,
изнасилвайки спомена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения