evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
1 мая 2010 г., 20:46

* * * 

  Поэзия
500 0 5

                              ПОСЛЕДЕН СЕЗОН

 

Любими мой, така и не разбрахме,

как неусетно с тебе остаряхме.

Тихо годините наши летяха.

Всички по нещо от нас си вземаха.

 

Прелетна птица в цветна градина –

нашата младост дойде и замина.

Дари ни щедро с „жътва” богата,

нашето кратко, забързано лято.

 

Днес есента сред рояк листопади

люлее в прегръдка душите ни млади.

Люлее ги нежно и шепне грижовно

своята приказка стара, съдбовна:

 

„Не чакайте пак да запее южнякът!

На прага житейската зима ви чака.

Но ако пролет в сърцата ви има,

без страх посрещнете студената зима.

 

Че песен любовна сърцето щом пее,

вечната младост у вас ще живее.”

 

 

 

 

 

© Генка Богданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Честит празник и от мен!!!

    Поздрав:

    http://www.youtube.com/user/62angelo#p/f/25/JkpBWhgZHkc
  • Благодаря ви ,приятели!Три дни не бях отваряла компютъра. топлите ви думи са подарък за мен днес, на именния ми ден!
  • Ех, тази вечна младост, Гени!
    Прекрасно е!
    Много любов струи от стихотворението !
    Браво, Гени !
  • "Че песен любовна сърцето щом пее,
    вечната младост у вас ще живее.”
    Мъдро и топло послание към...всички нас...
    Поздрави, Жени!
  • Звучи като песен!
Предложения
: ??:??