19 окт. 2011 г., 00:05

* * * 

  Поэзия » Другая
754 0 3

Между зъбери черни, под небето гърмящо

през клони строшени и дървета наведени,

поточе от надежда, като сребро блестящо,

прокарва си  път,  в душите  вледенени.

© Гени Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ласка, Сиси, Антоан благодаря! Малките поточета се сливат в пълноводна река.Това ни е нужно сега!
  • Дано има повече такива поточета!Поздрав!
  • такива поточета са безстрашни и не пресъхват
    Поздрав!
Предложения
: ??:??