остави ме да гледам
нека да се взрем в очите си
и останем безмълвни
за една минута
в която да потънем в себе си
отразени в топлината на другия
без да търсим нищо освен усещане
за две минути
в които да спре всяко движение
и да остане само дъха ни
отмерващ липсата на време
за три минути
в които не мога да говоря за себе си
защото очите са по-смели от устните
и те вече ти казват всичко
за четири минути
в които ако не узнаеш това 'всичко'
не е нужно да питаш нищо повече
защото е вече излишно
остави ме да гледам
нека знам
дали виждаш
© Надежда Тошкова Все права защищены