Paur (Симеон Дончев)
336 2667
22 мар. 2007 г., 15:05

40 

  Поэзия
784 0 9

Заспи, мое Сърце уморено!
Не срещай зората будно! Заспи!
Ела, мое Чувство, от студ обгорено.
Стопли се. Жаравата още мъжди...


Ела, Болко стара...
Влез тихо, на пръсти.  Вратата сама отвори.
Ключа съм оставил отвън, във дувара -
за гости, нечакани в ранни зори.


Ела, Обич моя, преминала бури, гори...
Ще чакам!...  И зная: Дори да боли,
дори да усещаме края,
Надеждата, Обич, все тъй ще блести!
               *
Не заспивай, Сърце уморено!!!
Посрещни деня будно... Бъди!
Здравей, Чувство мое, солено!
Ида!... Чакат ме всичките Дни...
                     28/11/00

© Симеон Дончев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??