42 195 метра

28 нояб. 2022 г., 11:59

Поэзия

763 1 2

... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,

връз мене стадионът ще избухне,
ще стелят факли пушека си гъст,
не знам дали сте бягали през тухли? –
разхвърляни като след земетръс,

ще ме окичат с лаври и дафина! –
с объхтани – душица и пети,
и аз най-сетне стигнах до Атина,
но кой победата ми възвести? –

след толкова десетки километри
и метри! – сто деветдесет и пет,
аз изгорях из думите ми светли! –
бях метеор във всеки свой куплет,

остава ми да грохна на финала
с неувенчано чело и гърди! –
и сетне да забършат със парцала
неясните ми – в мрамора – следи,

поетът е една красива болка! –
през светлия словесен ардауш...
След почетната моя обиколка
вземете си и вие хладен душ!

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-11-28T14:58:08+02:00

Думите те обичат и се нареждат в стихове пълни с "красива болка"!
yotovava (Валентина Йотова)

2022-11-28T14:52:29+02:00

поетът е една красива болка! –

Уникален си, който може да чете - да чете!!!