ellyst (Ели)
136 868
20 февр. 2008 г., 13:38

* * * 

  Поэзия » Другая
635 0 7
Безпощадни, среднощните мисли
челото ми драскат.
Тъй отдавна загубиха своята
светла окраска...
Днес са сиви, но не във спокойното,
утринно сиво,
а в гротескно-студеното,
ядно сърцето ми свило.
Натежала, главата е кошер
с хиляда "защо"-та.
И не мога да дишам -
дъхът ми е стегнат с гарота.
Ако можех, о, само да можех
от болка да кресна
и със крясъка спомен прашясал
внезапно да стресна...
Ако исках (не искам!)
отново да стана предишната
(не че бях изключителна, моля ви -
просто двайсетгодишна.)

Ако бях, ако можех,
на кой ли му пука за вчера.
Виж, за утрето трябва
да се намеря.

© Ели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??