Не знае миг спокойствие немирната душа,

не може вече дъх да си поеме...

на границата между светлина и тъмнина,

приседнала е уморена.

Над нея се издига нечовешка буря,

и страшен тътен се надига, от сблъсъка страхотен,

и свиват се и камък, и дърво,

притихнали от ужас, в очакване -

дали ще дойде утрото след края на нощта?

...А само тя, едничка не помръдва, изгубила е вече сякаш сила,

не може и не иска, вечно да се скита

на границата на съня с реалността.

Но тази нощ ще е последната, а тая буря е най-страшната...

и уморената и скитаща душа надигна своя взор към светлината.