Дявол да го вземе бури, ветрове
железни светкавици порят нощното небе
един самотен малчуган
седи в ъгъла заврян
присвил колене
сълзите бърши с мръсните ръце
а вятърът не спира да фучи
и издухва хората добри
сополите текат падат по земята
в ъгъла злото планове крои
чака знак от сатаната
да посее скръб из хорските души
само тъжното детско сърце
се бори без страх
за любов и слънце
пее, рисува с невероятен замах
седи малчугана в ъгъла заврян
дяволът отвън тропа по стъклата
животът бърз макар и разпилян
отстоява някакси въпреки съдбата
© Всемнелюб Все права защищены