25 мар. 2023 г., 20:37

*** 

  Поэзия » Философская
426 0 0
Ще слушам само моя вихрогон,
през полето от неволи той ме води
но нали е неземен кон,
във вените му не текат изгоди ...
В тресавището,
другите трескаво ме разкъсват,
сякаш нищото в празнотата насъскват ....
Там съм в себе си и извън нещата,
като хастар обърнат към оттатък...
Плодовете на душата ми са взети,
изядени от красноречие,
от устите на безсрамници поети ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Все права защищены

Произведението е включено в:
  735 
Предложения
: ??:??