17 нояб. 2020 г., 16:42

  Поэзия » Любовная
378 0 0

пушекът дето
излизаше 
влизаше 
той дето
скръб и
отчаяние
разнасяше
не бе нито
от прост пожар
или хилядите цигари
той бе от
сърцето
дето ти запали
дето ти разби
дето ти не пощади
и може би
затова нямам
вътрешен мир..
не те виня
като ме видиш пак
не се чуди
не ме жали
и останките
от така или иначе
изгоряло до основи сърце
пак запали
пак изгори.

© Ибрахим Тарал Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??