Тъй е лесно, удобно да тръгнеш,
да оставиш и дом и деца.
Без да мислиш за нас да се влюбиш,
да забравиш, да сложиш черта!
Да ни хвърлиш , така на съдбата,
без молитва, без помен за стих.
Да ни палят, да ръфат месата
непознати и вятърът тих.
Да сме силни, когато те няма,
да се смеем, когато тъжим.
И да имаме, имаме вяра,
че луната над нас, ще побди! ...