Тъй е лесно, удобно да тръгнеш,
да оставиш и дом и деца.
Без да мислиш за нас да се влюбиш,
да забравиш, да сложиш черта!
Да ни хвърлиш , така на съдбата,
без молитва, без помен за стих.
Да ни палят, да ръфат месата
непознати и вятърът тих.
Да сме силни, когато те няма,
да се смеем, когато тъжим.
И да имаме, имаме вяра,
че луната над нас, ще побди!
Тъй е лесно, да туриш чертата,
но се питам ти, как го направи!
Как забрави и мен и децата,
как потъпка ти звездни мечти!
Тръгвай блуднице, тръгвай върви!
Аз оставам при моето днес!
Ще се боря, ще пия сълзи,
но дечицата мои, не ще просълзя!
© Хари Спасов Все права защищены
Сърдечно благодаря, Силве!
Благодаря, Георги, Валентине 😢, Дарина!