* * *

26 февр. 2009 г., 18:48

Поэзия

902 0 1

Вървиш през гората, преметнал си пушка на рамо.
Ходиш приведен, не стъпваш на съчка и камък.
Ловец си отдавна, убивал си мечки, сърни...
Но най ти харесва да стреляш, когато вали.

Когато застреля синята мечка - валеше.
Във време подобно застреля червения вълк.
Щом не е нормално - трябва да бъде убито!!!
Това бе девизът на твоя, ловджийския дълг.

Мечката имаше цел - да нахрани мечетата.
Вълкът към потока бе тръгнал, да пие вода.
Не стигнаха своята цел, бяха твърде различни.
Цвят в чернобялото. Ти не допускаш това.

Пушката сваляш, промъкваш се тихо до храста.
Свърши гората. Пред теб - слънчогледови ниви.
ПАК ЗАРЪМЯ, ТИ СЕ ЦЕЛИШ В ЗЕЛЕНИЯ ЗАЕК.
Тревно зелен,като рано узряла коприва.

Не убивай зеленият заек. Не стреляй по него.
Нека стигне до своята цел - слънчогледите.
Прибери се във своята къща, ловецо на странното.
И не идвай в гората. Живей си със свойте във селото.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения