Нестигнали сърцето,
преглъщаме, обичам те.
Ден след ден, прашинки от
себе си губим, нераздали
доброто до край.
Небитието прегръщаме,
оня миг, друго начало.
Ден след ден се загръщаме
с вярата и сънуваме
непресъхнали извори.
Заглъхват стъпки.
Изгасват светлини.
Няма връщане назад.
© Атанас Ганев Все права защищены
Поздрав!