11 июл. 2007 г., 09:53

* * * 

  Поэзия
410 0 1
               На Ники

Щастлив ли си сега със нея?
С какво е повече от мен?
Дали звездите може да превърне
в слънце и от сълзите да направи
океан?

Знам, не мога да те върна и болката
отвътре ме убива.
Сърцето си в ръцете ти поставих,
а ти го смачка без капка жал.
В душата ми празнува самотата.
Щастлив ли си... дано!

Поне спомни си някога за мен.
Спомни си колко много те обичах
и колко пъти с други те делях...
Спомни си!

© Алекс Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих!
    Много тъга извира от твоите стихове...
    Поздрав, мила!!!
Предложения
: ??:??