* * *

2 дек. 2007 г., 17:13

Поэзия

767 0 2

Чаша вино. И цигара.

И болка. Тишина.

Любовта към тебе вече ме изгаря,

Но жалко, че несподелена е - аз пак съм си сама...

Бутилка вино. И кутия фаски,

догарящи във стъклен пепелник,

Главата ми замайва се от движещи се краски,

Любовта е кратка - само миг...

Самотата ме обгръща вече силно,

И задушава ме, и няма изход май,

Сълзи се стичат по лицето ми обилно,

Кога, по дяволите, ще настъпи чаканият край?!

Край на спомените, скрити в мен,

неизбледняващи и толкова прекрасни,

Спомням си за тебе всяка нощ и всеки ден,

ти си в спомените, вече толкова омразни!

Как може толкоз да обичам,

Как можеш да ме нараниш така?

Не искам повече във тебе да се вричам!

... чаша доизпито вино, фаски и тъга...

Индиана (Криси)

2007-12-02T18:15:42+02:00

Мила Стами, зарежи фаските (казва ти го една заклета пушачка, сложи си новите прашки и хич да не ти пука Спомените с времето поизбледняват, споко!
Дано не те обидя, искам да те поразвеселя
6+
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2007-12-02T17:44:56+02:00

Дете,мило?!Нищо ново под небето като усещане.Не си сама!Вярвай,че там някъде ще открием любовта