* * *

8 янв. 2011 г., 21:19

Поэзия

545 0 0

*
* *
В лишения животът отминава,
не съм потомка аз на род богат,
е, тази болка някак си успявам
да потуша в безумния ни свят.
Но вихри кални, мразовити
разголват скритата ми плът...
Това не ще простя на никого,
дори в мига към вечния ми път!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения