4 апр. 2019 г., 09:22

... 

  Поэзия
863 6 7
Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам!
Дала бих всичко!.
Усмивката, ръцете, краката -
много ми липсват!
Всяка есен листата окапват
с надежда, че пак ще поникнат.
Хората със съдбата си
трябва просто да свикнат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??