Илияна83 (Илияна Димитрова)
61 185
15 авг. 2007 г., 12:05

* * * 

  Поэзия
451 0 3
Лицето ти на лунна светлина
изглежда, сякаш цялото вълшебство
на света магьосник сложил е на твойта длан
и пръснал го е във очите ти.

Косите ти, от вятър разпиляни,
не може никой да сбере във шепи.
Като буйни водопади, плиснали надолу -
копринено вълшебни и неусмирими.

Очите ти - като бездънни езера,
слънчевата светлина обичащи
и палави като сърна,
неустоими, тръпнещи, обичащи.

Душата ти, изпълнена със свян,
като дете пред прелестна витрина,
желаеща не плюшена играчка,
а шепа обич, за да се спаси
от страшния кошмар на самотата.

Това си ти! Обичам те такава -
тръпнеща, обичаща...
Неуловима... Ала ще те уловя
с веригите, невидими, на вятъра
и с лъчите, въжени, на слънцето...

Ще се оглеждам в твоите очи!
Ще се къпя в твоите коси!
И ще целувам само твоите устни!

© Илияна Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??